Ако имах автобиография, щеше да се казва „Възможни са грешки“

   

Все по-често се замислям дали съм истински..? Дали наистина съществувам? Този въпрос взе да ме човърка, дори малко преди да се появи филмът Матрицата. А пък след него, направо изпаднах в депресия.... 

Зачудих се дали светът, в който живеем, е истински. Повече прилича на свят, изграден върху фантазия. Синтетични емоции под формата на хапчета, психологическа война, под формата на реклами. Опасни химикали в  храната, медиите, които ни промиват мозъка и социалните мрежи, които ни изолират.... 

Истински ли са...? За реалност ли ще си говорим?

Не сме живели в нещо подобно още отпреди края на века. Изключихме я, извадихме батериите. Хапвахме си ГМО, а остатъците изхвърляхме на  бунището за хора. Живеем в модерни къщи, собственост на корпорациите, отгоре до долу в микрофони и дигитални монитори, които носят най-голямата заблуда, позната на човечеството.  

Трябва доста да се разровиш, за да откриеш нещо истинско... 

Деведесетте години на миналия век - когато завършвах училище. Тогава бях прилично объркан. Нямах никаква представа с какво искам да се занимавам. Всички мислеха, че ще стана страхотен музикант и певец, имах  някакви минимални данни за това. 

Толкова се беше изродила ситуацията, че се стигна до там, да ме заведат в министерството на образованието, за да изкарам "Тест за  интереси". Явно съм бил супер безинтересен или по-скоро плашещо  незаинтересован. Тестът показа, че бих се заинтересовал само от фотография. Тогава приятелка на майка ми ми предложи нещо сигурно и интересно, и доста свързано с резултатите от моя тест.  

Каза ми, че в Благоевград, в Югозападния университет имало много "сладка" специалност като за мен, а именно "Кино и телевизионно  операторско майсторство". Така и не експлорнахме никакви други варианти. Записах се там и набързо завърших висше образование.  

Оо не, не мислете че съм глупав и безинтересен! Напротив! Точно по това време бях доста интересен. Пеех в един хор, играех в театъра в град Лом (моят роден град) и бях вокалист на нашата рок група, една от малкото в града. Правех собствени комедийни предавания по кабелните телевизии и се бях гаджосал с мис Лом.  

Сега, да се върнем малко преди да кандидатствам в Благоевград. Бях незаинтересован, защото знаех, че нещо друго силно ме влече, но за съжаление, тогава още нямаше такова нещо. И въпреки това го усещах. Чаках го да се появи.  

Search Engine Optimization, или както често го наричаме в България SEO оптимизация  на уеб сайтове. Това беше голямата ми професионална любов, която чаках с нетърпение да се появи. Имайте предвид, че този термин се споменава за  първи път в САЩ на една конференция през 1997 година, просто преди това нямаше нужда от подобна професия. Но, с появата на Yahoo и Google, се  видя, че е добре да има някакъв ред в подредбата на резултатите в търсачките.  

Тогава още по-яко се включих в Матрицата. Стори ми се невъобразимо интересно, как един малък човек, може да се намесва в резултатите на големия гигант Google. Започнах със замах и с мисълта, че всичко трябва да е перфектно (аз  съм неприятен перфекционист, особено в очите на програмистите). За съжаление, явно правех грешка след грешка и буквално години по-късно  разбрах що годе как се прави тази оптимизация на сайтове.  

В един прекрасен момент чак се запитах, как е възможно до сега така  погрешно да съм правил нещата, не е възможно. Но беше факт. Добре, че поне се поучих от грешките си.  

Някъде в този период се запознах с много добри, интересни и приятни хора, които се оказаха много лоши престъпници.   

Много е трудно за нормалния човек, да прецени кой е правилният път... Няма кой да ни предложи избора между синьото и червеното хапче. Дават  ни се илюзорни избори, такива, в които да си мислим, че ние сме избрали нещо.  

Къде е реалността? Къде мога да се кача, за да я зърна? Има ли някъде  някакъв ред, или всичко е хаос? Или пък хаосът е подреден и се налага, следвайки определени правила? 

Когато разгледате отблизо приликите между реда и хаоса, виждате ли  същото, което виждам и аз? Напрежението, сълзите.... Проблясъците  истина, скрити зад тях. 

Защо хората се борят така отчаяно да скрият какви са? Или пък стават каквито са, когато си сложат маската? 

Както виждате, много въпроси ме вълнуват и не знам къде мога да намеря правилните отговори.... При хората? Оуу, това не е добър вариант. 

Ние, съвременните хора сме унищожители. Унищожението за нас е едно чудесно решение. Всеки ден унищожаваме части от себе си. Скриваме недостатъците си чрез "Фотошоп".  Редактираме нещата, които мразим в себе си и променяме онова, което хората мразят. Моделираме идентичността си, разрязваме я, дестилираме я. 

Може би все пак има някакъв верен отговор. Тези от вас, които ме познават поне малко, знаят че имам куче. 100%-ва неподправена любов,  замаскирана под някаква форма на живот. Това е, което често ме крепи и ми дава безгласни отговори на въпроси, които още не съм задал. Пази ме, за да не полудея.  

Но защо някои отговори са маскирани като някакви уж по-нисши от нас същества. Не е правилно! Кой го казва? Може би това е част от плана на Бог? Който има очи, нека да го види... 

Дали Бог има някакви добри намерения и за нас? 

Сетих се за една мисъл на Стив Джобс: Това е за щурите. За тези, които не се вписват, за бунтарите. За създаващите проблеми. За  квадратните пирони и за кръглите дупки. За тези, които виждат нещата  различно. Те не се подчиняват на правилата. Не уважават статуквото. Можеш да ги съдиш, да не се съгласиш с тях, да ги наемеш или освободиш. Но, единственото, което не можеш да направиш е да ги игнорираш. Защото те променят нещата, бутат човешката раса напред! Макар някои да виждат луди, ние виждаме гении. Защото тези, които са достатъчно луди да си мислят, че могат да променят света, са тези които го правят.  

Пак спирам някъде- никъде, там където не е много удобно за спиране,  но пък ако ви издам всичко и ви разкрия това, което знам (най-вероятно  нищо не знам), няма да ви е интересно, ще бъде скучно и поднесено на готово. А аз знам, че не искате така... 

Ако на някой му е любопитно да научи нещо повече за мен, тук за първи път се опитах да пиша за себе си и за нещата, които ме вълнуват. 

Е, до скоро! Имам нещо много интересно за вас, революционно, но не сега...

 

Не знам дали ще повярвате, но всичко това го написах само и  единствено заради линковете...  Какво да се прави, професионална любов! Ще ми го признаете, как извъртях нещата..... и се получи добре, нали?