Trinity (unfinished)
Глава 1.
Джойс отвори очи и веднага в главата и нахлу осъзнаването, че се е успала. Адреналинът нахлу в кръвта й и тя набързо облече първите панталони и риза които успя да грабне. С едната ръка си миеше зъбите, а с другата си слагаше червена вратовръзка. Излезе тичайки от къщата си, спря си да си поеме въздух и се концентрира. В съзнанието й се оформиха думите [Един юбър на ъгъла на "Дюпон " и "Байер" моля.] Задържа се така за момент, изпрати мисъл формата в пространството и продължи със спринта си.
Пристигна задъхана на мястото и зачака. И зачака. "Къде е тази кола, за Бога, не мога да си позволя да закъснея." Опита се да се съсредоточи, за да види къде се намира тя и след колко време ще пристигне, но беше прекалено развълнувана и не успя. Постоя още малко там и точно когато почна да се оглежда за автобуси, един юбър се спря тоно до нея. "Извинете за закъснението, имаше трафик и ...", "Нямаш грижи, към Аероцентъра, бързо!" и се понесоха над улиците на Хюрън.
Когато пристигнаха Джойс благодари, влезе в центъра и се молеше всичко да е наред. Най-важното интервю в живота и я очакваше. Отиде до рецепцията, "Любов и светлина, казвам се Джойс Макс, идвам за интервюто със господин Стар." На холоекранът срещу нея се появи надпис "Любов и светлина, господин Стар Ви очаква в стая 314, заповядайте." Имаше лифт, но Джойс предпочиташе стълбите. Огледа се в един прозорец и се постара да си даде приветлив вид. На етажа вратите нямаха номера обаче, тук трябваше да използва интуицията си. Спря се на последната врата в коридора и преди да посегне към дръжката, тя се отвори от само себе си. Джойс пое дълбоко въздух и влезе. Мъжът който я очакваше не каза нищо. Погледите им безмълвно се срещнаха и сякаш времето спря. Задържаха се така без да казват и дума. Не можеше да се определи колко точно време е минало, но когато енергийният обмен приключи Джойс се поклони и излезе от стаята с грейнало лице. Когато напусна сградата не се сдържа и почна да танцува като вдигаше ръце във въздуха. "Приеха ме, приеха ме, приеха ме."
Реши да го отпразнува и отиде в най-близкия ресторант. Влезе, взе чиния и прибори и отиде до един свободен принтер за храна, загледа се в менюто. Сложи чинията вътре и си натисна от екрана пържени картофки и кюфтета с водорасли и слънчогледови семки. Те се появиха върху чинията прясно приготвени. "Реми, приеха ме!" извика тя усмихнато на току що влезлия младеж. Той се ококори "Какво, къде?" "Пак не си в час." Каза тя и седна до най-близката маса. "Почакай" каза Реми, поръча си спагети, седна до нея и почна да ги яде с пръчици. "Познай кой ще е посланникът на добра воля за делегацията до Тайгета." Като приключи с изречението Джойс се изпъчи театрално. "Не съм аз във всеки случай. Да не го гледам в момента?" и той я посочи с пръчиците си. "Позна гений такъв!"
