Перспективи

Майкъл седеше на каменен парапет и гледаше вълните на морето. Въздухът беше кристално чист и хладният вятър почти заглушаваше шума на чайките. Слънцето ту се показваше, ту се скриваше зад белите облаци. В далечината се виждаха редица високи сгради. Чакаше определен човек, но за момент усети как забравя всичко и се губи в просторната синева. В тази част на плажа нямаше хора.
По пътеката се появи момиче със цветна рокля до коленете и сандали.
-- Здравей, Лин, радвам се, че се срещаме.
-- Подобно, Майк, къде искаш да отидем?
-- Има представление в театъра. Искаш ли да го видим?
-- Разбира се.
Двамата тръгнаха натам през крайбрежната градина. Обсъждаха последните събития, научният напредък и бъдещите си цели. Стигнаха до театъра, една модерна двуетажна карминеночервена сграда. Тя беше сравнително нова, но построена като образците от далечното минало, със две бели колони и задължителните маски на радостта и тъгата на входа.
-- Добре дошли. Заповядайте и приятно гледане - каза учтивият портиер и им даде програма.
Майкъл и Лин намериха залата, избраха места и седнаха. Светлината беше притъмнена, а атмосферата - наситена с очакването на публиката. Всеки момент щеше да започне.
-- Да видим за какво става въпрос - каза Лин.
На програмата пишеше:

            *******
          Перспективи

метафорично представление за света в началото на 21-ви век в едно действие

Място: Колизеумът

Главни лица:
Грета - шведски тийнейджър
Ицак - еврейски равин
Илън - предприемач
Ричард - изпълнителен директор в транснационална корпорация
Гари - инфлуенсър
Джо - тираджия
Бен - духовен учител
Модератор
Публика

          *******

Завесата се вдигна.

         Първо действие

Модератор: Ние хората покорихме елементите. Завладяхме земята, водата, въздухът, протегнахме ръцете си към звездите, още малко и щяхме да ги достигнем, но основата под краката ни почна да се руши. Цената на ускореният технологичен прогрес ни настигна и плащането може да се окаже непосилно. Всеки ден измират цели животински видове, във въздуха и водата има невидими отрови. Всички предупреждения бяха посрещнати с каменно безразличие. Самата планета почна да се бунтува със огромни вълни, земетресения вулкани и екстремно време. Плодовете на егоизма и арогантността са болезнено горчиви. Благодаря Ви че сте тук. В този момент цялото човечество обръща очите си към вас с надеждата да се намери изход от тази тежка ситуация ... ако такъв изобщо има. Светът очаква Вашите решения.

Грета: Човечеството е виновно за всичко! Само замърсяваме без да ни е грижа за утрешния ден. Унищожаваме, сечем, убиваме. Това трябва да спре веднага. Политиците могат да говорят колкото си искат, но от тях не зависи нищо. Нужни са радикални действия. На насилието, което се извършва спрямо планетата, трябва да се отговори с обратно по посока и равно на големина насилие. Нас които ни е грижа трябва да се съберем, организирме и да спрем всичко, което вреди. Да затворим и разрушим всеки завод, всяка електроцентрала, всяка рафинерия, всичко което допринася за убийството на нашия дом. Няма време за нищо по-малко радикално. Да, ще има последствия за мнозина, но Земята е приоритет. Един вид не може да е по-важен от всички взети заедно. Кой е с мен?

Публика: [неспокойно шумолене, възгласи "Поведи ни!" и "Започни със себе си."]

Ицак: Грета, емоциите са лош съветник. Струва ми се, че не говориш ти, а гневът ти. Гледаш назад, а не напред. Противоположното на насилието не е още насилие. Идват предречените времена, за които се говори в Светото писание. Както стоманата се калява в огъня, така и тези изпитания са ни дадени от Господ Йехова, за да можем да се поучим и израстнем благодарение на тях. Нищо не става без Неговото позволение. Това е само предшествие на идването на Спасителя и разделяне на праведните от грешните. Всеки трябва да се моли и да вярва, за да доживее да види Новия Йерусалим, който е приготвен за избраните. Буреносните облаци ще се разпръснат, стихията ще вземе своята дан и след това чедата на Сион ще влязат във вечния живот и блаженството.

Илън: Звучи добре, рави, но не мисля, че само с молитви ще стане. Вземаш нещата прекалено насериозно. Животът е една игра, трябва да се мисли нестандартно, рискът трябва да са диверсифицира. Не може всички яйца да са в една кошница. Ако планетата загива безвъзвратно, най-добре ще е част от хората да се преселят на друга планета. Марс може би, а защо не и на други слънчеви системи? Така човечеството никога няма да изчезне. Колкото повече диаспори, толкова по-добре ...

Грета: И да унищожим още светове по същия начин? Няма да го позволя и ако ...

Модератор: Благодаря Ви че се изслушвате.

Ицак: Трябва са се съглася с Грета, Илън. Проблемът се корени не вън от нас, а вътре в самите нас. Докато не погледнем дълбоко навътре и не направим промените първо там, дори и в райската градина да отидем, за кратко ще я превърнем в ада, който виждаме сега.

Илън: Добре, и за това съм помислил. Всеки предприемач има план Б. Цялото човечество може да постигне безсмъртие като всеки качи своето съзнание в облачна мрежа. Там ще се създаде свят абсолютно подобен на реалния, но много по-хубав. Така хората ще са доволни, след време ще забравят миналото, няма да пречат на планетата и тя ще си отдъхне и регенерира. Всички печелят.

Ицак: Но това няма да е съществуване, а лъжа, измама, илюзия.

Илън: За тях няма да е така и това е единственото нещо, което има значение. Възприятието определя реалността. Всъщност като се замисля, възможно ли е вече да сме го направили?

Ричард: Решението не е в бягството, което предлагате, господин Мъск. То е очевидно. Всичките проблеми идват от прекалено големите различия на хората. Има прекалено много свобода. Свобода на словото, мисълта, мненията. Това неминуемо поражда конфликти. Лидерите им също не се различават особено. Дори в момента те кроят военни планове един срещу друг, мъчейки се да се докопат до повече ресурси, територия и слава. За да има порядък всичко трябва да е под строг контрол. Различията трябва да изчезнат. Нужен е консенсус. Всички решения трябва да се взимат централизирано от едно наднационално тяло, един световен лидер и да бъдат изпълнявани от всички. Всички противоречия трябва да се премахнат. Това би довело до ред, хармония и устойчивост. Когато всички са еднакви, проблемите и конфликтите ще изчезнат. Всичко пораждащо различие трябва да бъде забранено: частната собственост, парите, ярките цветове, нациите, половете. Тоталната унификация е решението. Всичко това ще е за доброто и безопасността на всички.

Гари: Човече това е тотално сбъркано. Смесваш еднаквост със равнопоставеност. Различията никога не водят до конфликти, точно те ни правят това което сме. Всяка диктатура предпочита еднакви хора, защото такива най-лесно се управляват. Нужна е промяна, но в каква посока? Има два вида хора, тези които се опълчват на старото и тези които създават новото. Много обвиняват политиците и мислят, че като излязат на улиците, трошат, чупят и подпалват неща, ситуацията ще се промени. Ако това беше така досега щеше да е проработило не мислите ти? Когато спреш да даваш вниманието си на това което не работи и почнеш да използваш енергията си в посока решение, креативност и градеж тогава стават чудеса. Може би си мислите че такава промяна е невъзможна за мнозина. През годините съм разбрал, че едно единствено нещо е причината човек да не се променя. Може да се каже с две думи. Досещате ли се кои са?

Всички: [мълчание]

Гари: Недостатъчно болка. Ако ситуацията на човек е лоша, но не е сериозна, той може да се заблуждава, че всичко си е наред. Че нещата не са чак толкова зле. Всеки от нас трябва да престане да бъде такъв ш***н лъжец. Само когато ножът опре до кокала, когато вече е въпрос на живот и смърт, само тогава човек има нужната мотивация да направи радикални промени. Ако не сте доволни от нещо, но не действате, за да го промените, значи просто не сте страдали достатъчно. Нека да направим едно упражнение. Представете се че за следващите 10 години абсолютно нищо не се променя. Всеки живее по същия начин. Вижте себе си и светът след 10 години ако всичко си продължи така както е било досега. Какво има да каже бъдещата Ви версия?

Публика: [плач, въздишки, тъжно подсмърчане]

Гари: А сега си представете цялото човечество след 5 години, такова каквото би могло да бъде ако забравим всички противоречия и работехме заедно. Представете си тези хора, които са се справили и са оцелели задружно. Те стоят пред вас. Сред тях сте и вие. Какво Ви казват?

Публика: ["Можете да се справите.", "Просто го направете.", "Няма да повярвате колко е лесно всъщност."]

Гари: Много добре. Вярвам, че ако преодолеем различията си и работим колективно, можем за 5 години да преобърнем всичко. Наистина го вярвам. И нищо не ни пречи, само трябва да решим, че го искаме и готово.

Публика: [ръкопляскане]

Джо: Благодаря, Гари. Дълго мислих по този въпрос и стигнах до извода, че съм само един човек. Не мога да променя всичко, но мога да променя изборите, които правя всеки ден. Мога да пазарувам в по-малките локални магазинчета и на фермерските пазари, вместо в големите вериги. Мога да намаля консумацията на електричество и да инвестирам в отглеждането на храна. Мога да използвам по-малко пластмаса.

Ричард: И мислиш, че така ще повлияеш на каквото и да е? Все едно да се опиташ да спреш прилива.

Бен: Позволи ми да не се съглася с това твърдение. Браво, Джо, поздравления, за това което правиш. От материална гледна точка, наистина действията на един човек изглеждат дребни и незначителни. Все пак си само една осем милиардна от човечеството, но не забравяй, че Вселената не е само материална. Сигурно всички сте чували за "ефекта на пеперудата". Как една пеперуда махането на крила в едното полукълбо може да предизвика буря в другото. Когато едно нещо се прави съзнателно и с любов, то е като семе, което постепенно почва да расте. Когато разширим погледа си, виждаме че на по-високите метафизични нива, цялото човечество е един организъм. Всички са свързани в едно неделимо цяло. Действията на един могат да повлияят на двама, техните действия на четирима, техните действия на осем и така докато се стигне до милиони, дори и милиарди. Всички хора са като скачени съдове и никога не се знае кой може да е "стотната маймуна". Може това да си ти. Когато едно нещо се променя, всичко се променя. Запомни това и продължавай напред.

Публика: [овации на крака]

Модератор: Това е подходящ завършек. Бих искал да благодаря за Вашето време, участие и мъдрост. Всичко което казахте беше част от пъзела, който трябва да наредим, за да имаме шанс и вече съм обнадежден, че ще се справим. Както е казал великият президент Кенеди: "Ще успеем, не защото в лесно, а защото е трудно."

             - Край -

Сред бурните аплодисменти от реалната публика Лин и Майкъл едвам успяха да си разменят няколко думи.
-- Колко вълнуващо е било през 21-ви век. - каза Лин.
-- Да, сблъсъкът на различни гледни точки, наближаващата гибел, какъв драматизъм. За щастие нашите предци очевидно ги е заболяло достатъчно и благодарение на задружните усилия човечеството е оцеляло и излязло от тъмните векове.
-- Как ми се иска да съм била жива по това време.